twicer

{'twaisə}
n sl. мошеник, двуличник, подлец

* * *

{'twaisъ} n sl. мошеник, двуличник, подлец.

* * *

n sl. мошеник, двуличник, подлец

* * *

twicer[´twaisə] n разг. 1. някой, който върши нещо по два пъти; 2. презвитерианец, който ходи два пъти в годината на църква; 3. работник, който е словослагател и машинист печатар.